уроците по предмета

тук ще пиша уроците ви

учителят влезе в стаята за да проведе урока.и така той започна:
в следващите няколко часа ще се запознаем с историите на велики народи.първата история с която ще се запознаем е египетската



За повече от 3 хилядолетия Египет е център на най-развитата култура. Страната е известна с богатствата си на археологически находки.Египтяните са съхранили богатата си история и митове за Богове(които са многобройни).В държавата им се намира един от най - големите чудеса на света - пирамидите... Древният Египет е многовековна държава, разположена в Северо-Източна Африка, по долното течение на река Нил. Счита се, че Египет е населяван от хора от преди повече от 250 000 години. С “Додинастичен период на Египет”, в египтологията се обозначава историческата епоха преди създаването на династиите през четвъртото хилядолетие пр.н.е. През ок. 4000 г.пр.н.е. от множество малки териториални образувания — номи, възникват две големи политически обединения — Горен и Долен Египет (със столици в Йераконопол и Буто). Създаването на единна държава се приписва на управника на Горен Египет Менес. Столица на обединената държава през около става град Мемфис, намиращ се в южната част на делтата на р. Нил. Първите паметници, написани с египетски йероглифи се отнасят към края на четвъртото и началото на третото хилядолетие пр. н. е.
В 30-28 век пр. н. е. започват стълкновения със съседните племена: кушити (нубийци) — на юг, с либийци — на запад и номадите от Синайския полуостров — на североизток.
В 28-23 век пр. н. е. се формира древно-египетската цивилизация. Единството на Древния Египет се въплъщавало във властта на фараоните — неограничени властелини на цялата страна. Фараонът бил глава на култа към всички богове в Древния Египет, като самият той е бил считан за бог. Израз на това става строителството през периода на пирамидите — гробници на фараоните Джосер, Снофр, Хеопс (Хуфу), Хефрен (Хафра) и Микерин (Менкаур). Нараства значението на хелиополския култ към бога-слънце Ра, а фараоните се наричали негови синове.
През 23-21 век Древният Египет се разпада на множество номове. Новото държавно обединяване на Древния Египет започва с нарастването на силите на номарсите на Хераклеопол (в Среден Египет), а впоследствие на управляващите южния град Тива. Тиванският фараон Ментухотеп I става владетел на обединен Древен Египет.
През 21-18 век за покровител на фараоните е обявен бог Амон. Аменемхет I премества столицата от Тива в Иттауи във Файюмския оазис. Следва нов разпад на Древния Египет.
През 18-16 век Древният Египет е завладян от азиатските владетели — хиксосите, които завземат властта в Долен Древен Египет и правят град Аварис своя столица в източната част на делтата на р. Нил. Да премахне владичеството на хиксосите успява Яхмос I. Преследвайки ги, той нахлува в Палестина и Сирия. Приемниците му завладяват Палестина, Финикия, Сирия, а страната Куш до 4-тия нилски праг става провинция на Древния Египет|.
При Аменхотеп III Древният Египет достига своето величие. От провинциите си в Азия и в страната Куш, Древният Египет получава като данъци дървесина, мед, олово, сребро, както и животни, роби, вино, бижута, слонова кост. От страната Пунт, където царица Хатшепсут изпраща експедиция, в Древния Египет пристигат благовония. През този период армията става редовна. Религиозната реформа на Аменхотеп IV (Ехнатон)провъзгласява култа към единен за всички египтяни бог Атон (слънчевият диск). В чест на този бог се строи нова столица - Ахетатон. След смъртта на Ехнатон през 1335 г. пр.н.е., почитането на целия пантеон египетски богове е възстановено и Тива отново става столица на Древния Египет. Увлеклият се по религиозната реформа Ехнатон бил изоставил държавното управление, а упадъкът на държавата продължава и след смъртта му. Към 1290 г. пр.н.е., фараонът Рамзес II възстановява могъществото на Древния Египет. Той води продължителна и упорита борба с хетите и техните сирийски съюзници. Столица на страната при Рамзес II става град Пер-Рамзес, построен на мястото на Аварис.
През 11-7 век укрепва властта на номарсите.
През 945 г. пр.н.е либийският военачалник Шешонк I се провъзгласява за фараон, а за своя резиденция избира град Бубастис в делтата на Нил. Той превзема Йерусалим и го разграбва.
През 671 г. пр.н.е. асирийската армия на Асархаддон превзема и разграбва Мемфис.
В 667 г. и 663 г. пр. н. е. асирийците завладяват Тива. Псаметих I успява отново да обедини Древен Египет. При Нехо II, син на Псаметих I, е прокаран канал, свързващ Нил с Червено море.
През 528 г. пр.н.е. Древният Египет е завоюван от персийския цар Камбиз и става персийска провинция (сатрапия). През 341 г. пр.н.е. персите отново нахлуват в Древния Египет и го подлагат на разорение.
През 332 г. пр.н.е. в Египет навлиза армията на Александър Македонски и страната става част от неговата държава. След разделянето на империята му между диадохите, Древният Египет се пада на пълководеца Птоломей Лаг — основател на гръко-македонската династия на Птоломеите Лагиди (305-30 г. пр.н.е.). Столица става град Александрия.
При Птоломеите Древният Египет става главна житница за елинистичния свят. През този период египетският флот господствал в Средиземно море. При управлението на царица Клеопатра - последна от династията на Птоломеите, Египет се оказва въвлечен в политическите борби в Древния Рим.



за домашно да ми напишете какво знаете за цезар,антоний и клеопатра

2 урок
Антоний и Цезар



В 54 г. пр.н.е Антоний се включва в командването на армията на Юлий Цезар в Галия, където става квестор в 52 г. пр.н.е..
Антоний става горещ привърженик на Цезар, и благодарение на последния в 50 г. пр.н.е. е избран за консул на плебса и авгур.
През същата година Антоний подкрепя Цезар в конфликта му с римския Сенат и Гней Помпей Велики, който е искал римският генерал да се откаже от длъжността на проконсул и от командването на армията преди да се кандидатира за поста на консул.
На 19 ноември Антоний е изгонен от Курията, напуска Рим и отива при Цезар при Рубикон. По време на гражданската война, докато Цезар води настъплението към Рим, Антоний, начело на един отряд, завзема Арецо и след това Анкона.
В 49 г. пр.н.е. Антоний получава командването на войските в Италия. Впоследствие взима участие в битката във Фарсал и когато Цезар е назначен наново римски диктатор, Антоний става началник на конницата (magister equitum), длъжност, която предполага политическото и военно командване на целия полуостров.
Поведението на Антоний като управител довежда до охлаждане на отношенията му с Цезар, който му отнема политическите задължения. Въпреки това, в 44 г. пр.н.е. Антоний е избран за консул.
През февруари на същата година, по време на празника Луперкали, консулът публично предлага на Цезар корона, която последният отхвърля.
На 15 май 44 г. пр.н.е. Юлий Цезар е убит от група сенатори, възглавявани от Гай Касий Лонгин и Марк Юний Брут.
Антоний прави компромис с убийците на Цезар, които получават амнистия в замяна на ратификацията на завещанието на Цезар.


за домашно искам да ми отговорите на тези въпроси
1 какъв става Марк Антоний когато се включва в армията на Цезар
2 кога Антоний завзема Арецо и след това Анкона
3 от кой е убит Цезар
4 през коя година Антоний е избран за консул

3 урок
Гай Юлий Цезар


Гай Юлий Цезар (на латински: Gaius Iulius Caesar)^[1] ( 12 юли или 13 юли, 100 пр.н.е. или 102 пр.н.е. – 15 март, 44 пр.н.е.), е римски военен и политически лидер и един от най-влиятелните мъже в световната история. Изиграва важна роля в трансформацията на Римската република в Римска империя.
Политик, верен на популарската традиция, формира неофициалния първи триумвират с Марк Лициний Крас и Гней Помпей Магнус, който доминира римската политика за няколко години, но негова върла опозиция са оптиматите начело с Марк Порций Катон и Марк Калпурний Бибул. Експанзията му в Галия разширява римския свят до Атлантическия океан. Цезар също организира първата римска инвазия в Британия през 55 пр.н.е.. Разпадането на триумвирата обаче води до неизбежен срив в отношенията с Помпей и сената. Превеждайки своите легиони през Рубикон, Цезар започва гражданска война през 49 пр.н.е., от която излиза като неоспорим господар на римския свят.
След като поема контрола над управлението, той започва екстензивни реформи в Римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен диктатор и централизира целия административен апарат на републиката. Тези събития провокират досегашния приятел на Цезар, Марк Юний Брут, и група други сенатори са убият диктатора на Мартенските Иди (15 март) през 44 пр.н.е.. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на републиката, но предизвикват друга римска гражданска война, която всъщност води до установяване на автократичната Римска империя начело с осиновения Цезаров наследник Гай Октавиан. През 42 пр.н.е., две години след убийството му, Цезар е официално обожествен от сената.
Голяма част от живота на Цезар е известен от неговите собствени Записки (Commentarii) за военните му кампании. Други източници са писмата и речи на неговия съвременник и политически опонент Цицерон, историческите съчинения на Салустий и поезията на Катул. Повече детайли от живота на Цезар са отбелязани от по-късните историци Апиан, Светоний, Плутарх, Касий Дион и Страбон.

за дом. работа:
1 Какъв е бил Цезар в Рим?
2 Какво организира за първи път в Рим?
3 Кой влиза в първия триумвират?
4 За какъв е бил провъзгласен Цезар?

4 урок

Картаген

Името Картаген се отнася както за древен град в Северна Африка, така и за цивилизацията развила се в сферата на влияние на този град.
Първоначално основан от финикийски заселници, Картаген прераства в основна политическа и икономическа сила в Средиземно море. Градът бързо набира власт и състояние, благодарение на преуспяващата търговия, която води. Това го превръща в основен конкурент на Римската империя за контрола над Западното Средиземноморие. Съперничеството между Рим и Картаген води до три поредни войни, познати като Пунически. Всяка от тях завършва с поражение за Картаген, което в крайна сметка довежда до залеза на картагенското политическо и икономическо могъщество. Третата пуническа война завършва със сриването до основи на град Картаген.

Древна Македония
Древна Македония (на гръцки: Μακεδονία) е името на антично царство, възникнало според сведенията на гръцките хронисти в 640 година пр.н.е. и съществувало до 148 година пр.н.е.. Основното население са древните македонци, чиято етническа принадлежност е спорна.
За пръв владетел на Македония се смята Пердика І. Държавата обхваща най-общо територията на днешна Егейска Македония с главен град Пела.За кратък период от време царството се превръща в хегемон на полуострова при царуването на Филип ІІ Македонски и в мощна световна империя, след като Александър Велики завладява по-голямата част от познатия свят, с което слага началото на елинистическия период в историята на Югоизточна Европа и Изтока.
Държавата е ликвидирана в 148 г.пр.н.е с римското завоевание на Балканите, което 200 г. по-късно приключило с покоряването и на тракийското Одриско царство и последвалото в 107 г. от н.е завоевание на земите на тракийските пламена одвъд Дунав гети и даки.

За домашна работа:
1 Кой се смята за първи владетел на Македония?
2 Кога е ликвидирана Македония?
3 Какво е Картаген?
4 Как са се наричали войните между Рим и Картаген?